1. По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2. А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3. Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.
4. Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят –
5. пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6. А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
7. Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
8. понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.
9. Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
10. Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
11. А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.
12. Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.
13. Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14. Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“
15. Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.
16. Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.
17. Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!
18. Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.
19. Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос
20. и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене.
21. Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.