1. Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината, макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас?
2. Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте?
3. Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите?
4. Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно!
5. Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?
6. Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“
7. Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове.
8. И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“
9. И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.
10. А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“
11. Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“
12. Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“
13. Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ –
14. за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
15. Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.
16. А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос.
17. Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила.
18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19. Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.
20. Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.
22. Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.
23. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24. Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25. А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26. Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос –
27. всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте.
28. Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.
29. А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.