1. И след това приготви си Авесалом колесници и коне, и петдесет мъже за да тичат пред него.
2. И ставаше Авесалом рано та стоеше при пътя на портата; и когато някой имаше някоя препирня та дохождаше при царя за съд, тогаз Авесалом го викаше при себе си и думаше: От кой си град? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое племе на Израиля.
3. И говореше му Авесалом: Виж, твоята работа е добра и права; но няма кой да те слуша от страна на царя.
4. Говореше още Авесалом: Кой да ме опредеделеше съдия на таз земя, за да иде при мене всеки който има препирня или съд, та да го оправдавам!
5. И когато някой се приближаваше за да му се поклони, простираше ръката си та го хващаше и го целуваше.
6. И така правеше Авесалом на всекиго Израилянина който дохождаше при царя за съд; и подкрадваше Авесалом сърдцата на Израилевите мъже.
7. И в свършъка на четиридесет години рече Авесалом на царя: Да ида, моля, за да изпълня в Хеврон обричането си което обрекох Господу;
8. защото рабът ти обрече обричане когато обитаваше в Гесур, в Сирия, и казах: Ако ме върне наистина Господ в Ерусалим, тогаз ще послужа Господу.
9. И рече му царят: Иди с мир. И стана та отиде в Хеврон.
10. А Авесалом разпрати съгледатели по всичките Израилеви племена, и каза: Като чуете гласа на тръбата ще речете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11. И отидоха с Авесалома двесте мъже от Ерусалим, поканени; и отидоха с незлобие, и не знаеха нищо.
12. И покани Авесалом Ахитофела Гилонеца, Давидовия съветник, от града му, от Гило, като приносяше жъртвите. И съзаклятието бе яко; и людете се умножаваха непрестанно при Авесалома.
13. И дойде вестител при Давида и рече: Сърдцата на Израилевите мъже се обърнаха след Авесалома.
14. И рече Давид на всичките си слуги които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото не ще можем да се упазим от лицето на Авесалома: побързайте да отидем, за да не ускори та ни стигне, и докара злото върх нас, и порази града с острото на ножа.
15. И царските слуги рекоха на царя: Всичко що избере господарът ни царят, ето ние рабите ти.
16. И излезе царят, и всичкият му дом след него. И остави царят десет жени наложници за да пазят дома.
17. И излезе царят, и всичките люде след него, и застанаха на едно място далеч.
18. И всичките му слуги вървяха близу до него; и всичките Херетци, и всичките Фелетци, и всичките Гетци, шестстотин мъже, които дойдоха след него от Гет, вървяха пред царя.
19. Тогаз рече царят на Итая Гетеца: Защо идеш и ти си нас? върни се ти обитавай с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20. Вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога: ти се върни, вземи още и братята си: милост и истина с тебе!
21. А Итай отговори на царя и рече: Жив Господ, и жив господарят ми царят, дето и да е господарят ми царят, или в смърт или в живот, непременно там ще бъде и рабът ти.
22. И рече Давид на Итая: Ела та премини. И премина Итай Гетецът, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
23. А всичкото място плачеше с голям глас; и преминаваха всичките люде, премина и царят потока Кедрон; и всичките люде преминаха през пътя на пустинята.
24. И ето Садок, и с него всичките Левити които носеха ковчега на Божия завет; и поставиха Божия ковчег, и Авиатар приносяше жъртва доде свършиха всичките люде да преминват от града.
25. И рече царят на Садока: Върни Божия ковчег в града: ако намеря благодат пред очите на Господа, ще ме направи да се върна и да видя него и обиталището му:
26. ако ли рече така: Нямам благоволение в тебе, ето аз, нека ми направи каквото е угодно пред очите му.
27. Рече царят още на Садока свещеника: Не си ли ти гледач? върни се в града с мир, ти и Ахимаас син ти, и Ионатан, синът Авиатаров, двамата ви синове с вас.
28. Вижте, аз ще се забавя по полетата на пустинята доде дойде реч от вас за да ми извести.
29. И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и останаха там.
30. А Давид възхождаше през възхода на маслинената гора, възхождаше и плачеше, и имаше главата си покрита, и вървеше бос; и всичките люде що бяха с него имаха всеки главата си покрита, и възлазяха и плачеха.
31. И известиха Давиду и рекоха: Ахитофел е между съзаклятниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля ти се, осуети съвета на Ахитофела.
32. И когато дойде Давид на върха на гората, дето се поклони Богу, ето, посрещна го Хусай Архиецът, и имаше раздрана дрехата си и пръст на главата си.
33. И Давид му рече: Ако минеш с мене та ще ми бъдеш товар.
34. Ако ли се върнеш в града та речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда раб; както бях раб на баща ти до сега, така ще бъда на тебе раб, тогаз можеш заради мене да превърнеш съвета на Ахитофела.
35. И не са ли там с тебе Садок и Авиатар свещениците? всичко прочее каквото би чул от дома на царя ще известиш на Садока и Авиатара свещениците.
36. Ето там с тях двамата им синове, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; и чрез тях ще ми изпращате всичко каквото чуете.
37. И като влезе в града Хусай Давидовий приятел, Авесалом влезе в Ерусалим.