1. И разпали се пак гневът Господен против Израиля, и подигна Давида против тях да рече: Иди, изброй Израиля и Юда.
2. И рече царят на Иоава началника на воинството, който бе с него: Премини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та избройте людете, за да науча числото на людете.
3. И рече Иоав на царя: Дано приложи Господ Бог твой на людете стократно отколкото са, и да видят очите на господаря ми царя; но защо господарят ми царят желае това нещо?
4. Но словото царево превъзмогна над Иоава и над началниците на воинството. И излезе Иоав и началниците на воинството от при царя за да изброят Израилевите люде.
5. И преминаха Иордан та разположиха стана си в Ароир, отдясно на града който е всред дола Гад, и към Язир.
6. После дойдоха в Галаад и в земята Тахдим-одси; и дойдоха в Дан-яан и на около дори до Сидон,
7. и дойдоха в Тирската крепост и в всичките градове на Евейците и на Хананейците; и излязоха към юг на Юда в Вирсавее.
8. И тъй, като преминаха всичката земя, дойдоха в Ерусалим в свършъка на девет месеци и двадесет дни.
9. И даде Иоав на царя сметката от изчислението на людете; и бяха Израил осемстотин тисящи мъже силни теглещи нож; и Юдините мъже, петстотин тисящи.
10. И като изброи людете Давид удари го сърдцето му. И рече Давид Господу: Съгреших тежко като сторих това нещо; и сега, моля ти се, Господи, отнеми беззаконието на раба си, защото направих голяма глупост.
11. И като стана Давид на утринта, биде словото Господне към Гада пророка, гледача Давидов, и рече:
12. Иди та кажи Давиду: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя.
13. Дойде прочее Гад при Давида та му извести и рече му: Да ли осем години глад да нападне на тебе по земята ти? или три месеци да бягаш от враговете си, и да те гонят? или три дни да е мор в земята ти? Размисли сега та виж кой ответ ще нося на оногоз който ме е пратил.
14. И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека прочее паднем в ръката на Господа, (защото са много милостите му,) а в ръка на человека да не падна.
15. И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже.
16. И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца.
17. И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми.
18. И дойде Гад в онзи ден при Давида та му рече: Възлез, постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.
19. И възлезе Давид според словото Гадово, както заповяда Господ.
20. И погледна Орна и видя царя и рабите му че идат към него; и излезе Орна та се поклона на царя с лице до земята.
21. И рече Орна: Защо дойде господарят ми царят при раба си? И рече Давид: Да купя гумното от тебе та да съградя олтар Господу, за да престане язвата от людете.
22. И рече Орна Давиду: Нека вземе господарят ми царят, и нека принесе в жъртва каквото е угодно пред очите му; ето воловете за всесъжение, и диканите и оръдията на воловете за дърва.
23. Всичките даде Орна, като цар, на царя. И рече Орна на царя: Господ Бог твой да благоволи в тебе.
24. И рече царят на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе с заплата; защото не ща да принеса всесъжения на Господа Бога моего без да платя. И купи Давид гумното и воловете за петдесет сикли сребърни.
25. И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжения и примирителни приношения. И прие Господ молбата за земята, та престана язвата от Израиля