1. И проводи Господ Натана при Давида. И дойде при него та му рече: Имаше двама мъже в един град, единият богат, а другият сиромах.
2. Богатият имаше овци и говеда твърде много.
3. А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.
4. И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.
5. И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;
6. и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7. И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8. и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9. Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10. Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11. Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12. Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13. И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14. Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15. И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16. И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17. И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18. И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19. Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20. Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21. И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22. И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23. Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24. И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25. И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26. А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27. И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28. Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29. И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.
30. И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.
31. И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.