глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 3 Цариградски (BG1871)

1. И държа много боят между Сауловия дом и Давидовия дом. И Давид непрестанно се укрепяваше; а Сауловий дом непрестанно изнемогваше.

2. И родиха се Давиду синове в Хеврон; и първородният му беше Амнон, от Ахиноам Иезраелянката;

3. а вторий му, Хилеав, от Авигея жената на Навала Кармилеца; а третий, Авесалом, синът на Мааха дъщеря на Талмая, Гесурския цар;

4. а четвъртий, Адония, син на Агита; и петий, Сефатия, син на Авитала;

5. и шестий, Итраам, от Егла Давидовата жена. Те се родиха Давиду в Хеврон.

6. И като следваше боят между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир беше подпорката на Сауловия дом.

7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия. И рече Исвостей на Авенира: Защо влезе ти при наложницата на баща ми?

8. И разяри се много Авенир за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз който правя днес милост към дома на баща ти Саула, към братята му, и към приятелите му, против Юда, и не те предадох р ръката на Давида, та да ме обвиняваш днес за тази жена?

9. Така да направи Бог Авениру, и така да му приложи, ако, както се кле Господ Давиду, не направя така нему,

10. да преведа царството от Сауловия дом, и да поставя престола Давидов над Израиля и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11. И не можеше вече Исвостей да отговори ни реч Авениру, понеже му се боеше.

12. Тогаз проводи Авенир вестители Давиду от своя страна и рече: чия е земята? И думаше още: Направи уговор с мене; и, ето ръката ми ще бъде с тебе щото да доведа под властта ти всичкия Израил.

13. А той рече: Добре; аз ще направя уговор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе; и рече: Няма да видиш лицето ми ако не доведеш пред мене Михала Сауловата дъщеря когато дойдеш да видиш лицето ми.

14. И прати Давид вестители на Исвостея Сауловия син и рече: Дай жена ми Михала която взех жена за себе си за сто Филистимски краекожия.

15. И прати Исвостей та я взе от мъжа й, от Фалтиила Лаисовия син.

16. И дойде с нея мъж й та вървеше и плачеше след нея до Ваурим. Тогаз му рече Авенир: Иди, върни се; и върна се.

17. А Авенир се разговори със старейшините на Израиля и рече: И вчера и завчера искахте Давида да царува над вас.

18. Сега прочее направете това; защото Господ говори за Давида и рече: чрез ръката на Давида раба си ще избавя людете си от ръката на Филистимците, и от ръката на всичките им неприятели.

19. И говори още Авенир в ушите на Вениаминците; и отиде Авенир да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко що бе угодно на Израиля и на всичкия Вениаминов дом.

20. И тъй, дойде Авенир при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И направи Давид на Авенира и на мъжете които бяха с него пир.

21. И рече Авенир Давиду: Ще стана и ще ида, и ще събера всичкия Израил при господаря си царя за да направят уговор с тебе, та да царуваш според всичкото желание на душата си. И проводи Давид Авенира, да отиде с мир.

22. И, ето, Давидовите раби и Иоав идеха от едно нашествие, и носеха с себе си много користи; но Авенир не бе с Давида в Хеврон, защото го бе изпроводил, и отишел бе с мир.

23. А като дойде Иоав и всичкото войнство с него, известиха Иоаву и рекоха: Авенир Нировий син дойде при царя; и изпроводи го, та си отиде с мир.

24. Тогаз влезе Иоав при царя и рече: Що направи ти? Ето, Авенир дойде при тебе: защо го изпрати та си отиде?

25. Знаеш добре Авенира Нировия син че дойде за да те измами, и да научи изхода ти и входа ти, и да научи всичко що правиш.

26. И като излезе Иоав от Давида, прати вестители след Авенира, и върнаха го от кладенеца Сира: Давид обаче не знаеше.

27. И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го свърна при едната страна на вратата за да му говори уж тайно; и там го удари в корема, и умря, за кръвта на брата му Асаила.

28. И след това, като чу Давид, рече: Неповинен съм аз и царството ми пред Господа в век от кръвта на Авенира сина Нирова.

29. И нека остане на Иоавовата глава и на всичкия му бащин дом; и да не оскудее от Иоавовия дом такъв който има семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или лишен от хляб.

30. Така Иоав и Ависей брат му убиха Авенира, защото бе убил Асаила брата им у Гаваон в сражението.

31. И рече Давид на Иоава и на всичките люде които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид идеше след носилото.

32. И погребоха Авенира в Хеврон; и възвиси царят гласа си и плака над Авенировия гроб; и всичките люде плакаха.

33. И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен?

34. Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него.

35. И дойдоха сетне всичките люде за да предумат Давида да яде хляб като беше още ден; но Давид се закле и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако вкуся хляб или какво-годе нещо преди да зайде слънцето.

36. И научиха това всичките люде, и угодно им биде; както беше угодно на всичките люде всичко което правеше царят.

37. Защото всичките люде и всичкий Израил познаха в онзи ден че не беше от царя да се умъртви Авенир Нировий син.

38. И рече царят на рабите си: Не знаете ли че войвода велик падна този ден в Израил?

39. А аз съм днес слаб, ако и да съм помазан цар; и тези мъже Саруините синове много са жестоки за мене: Господ ще направи въздаяние на делателя на злината според злината му.