1. И след това попита Давид Господа и рече: Да възляза ли в някой от Юдините градове? И Господ рече: Възлез. И рече Давид: Де да възляза? А той му рече: В Хеврон.
2. И тъй, възлезе там Давид и двете му жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея жената на Навала Кармилеца.
3. И мъжете които бяха с него възведе Давид, всекиго с домородието му; и населиха се в Хевронските градове.
4. И дойдоха Юдините мъже та помазаха Давида за цар над Юдиния дом. И известиха Давиду и рекоха: Мъжете на Явис-галаад бяха които погребоха Саула.
5. И прати Давид вестители при мъжете на Явис-галаад и рече им: Да сте благословени от Господа защото направихте тази милост на господаря си, на Саула, и погребохте го!
6. Сега прочее да направи Господ вам милост и истина! така и аз ще ви въздам тази добрина, понеже направихте това нещо.
7. Сега прочее нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдиний дом помазаха мене цар над себе си.
8. Но Авенир Нировий син, Сауловий военачалник, взе Исвостея, Сауловия син та го заведе в Маханаим,
9. и направи го цар над Галаад, и над Асурците, и над Иезраелците, и над Ефрема, над Вениамина, и над всичкия Израил.
10. На четиридесет години беше Исвостей Сауловий син когато стана цар над Израиля, и царува две години; но Юдиний дом последва Давида.
11. И числото на дните в които царува Давид в Хеврон над Юдиния дом бяха седем години и шест месеци.
12. И тъй, излезе Авенир Нировий син, и рабите на Исвостея сина Саулова, из Маханаим в Гаваон.
13. И Йоав Саруиний син и рабите Давидови излязоха та се посрещнаха близу при водоема на Гаваон; и седнаха едните отсам водоема, а другите оттатък водоема.
14. И рече Авенир Йоаву: Нека станат сега момците и да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат.
15. И тъй, станаха та преминаха на чет, дванадесет от Вениамина, от страната на Исвостея сина Саулова, и дванадесет от Давидовите раби.
16. И хванаха всеки ближния си за главата та прекара ножа си в реброто на ближния си, и паднаха заедно, за то онова място се нарече Хелкат-асурим, което е Гаваон.
17. И стана сражението много жестоко в онзи ден; и Авенир и Израилевите мъже се победиха от Давидовите раби.
18. И там бяха тримата Саруини синове, Йоав и Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като една от полските сърни.
19. И погна Асаил след Авенира; и като тичаше не свърна ни на дясно ни на ляво от след Авенира.
20. И погледна Авенир отзад си и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21. И рече му Авенир: Свърни ти на дясно или на ляво та хвани някого от момците, и вземи за себе си всеоръжието му. Но не рачи Асаил да свърне от след него.
22. И пак рече Авенир Асаилу: Върни се от след мене: защо да те ударя до земята? как ще дигна тогаз лицето си към Йоава брата ти?
23. Но не рачи да се върне; за това го порази Авенир със задното на копието си в корема, и излезе копието от заднините му; и падна там и умря на самото място. И колкото дохождаха на мястото дето падна та умря Асаил спираха се.
24. А Йоав и Ависей гонеха след Авенира; и слънцето захождаше когато те дойдоха до хълма Ама, който е срещу Гия, при пътя на Гаваонската пустиня.
25. И събраха се Вениаминовите синове отдир Авенира, и станаха едно тяло, и застанаха на върха на един хълм.
26. Тогаз Авенир извика към Иоава и рече: Ще пояжда ли непрестанно мечът? не знаеш ли че сетнината ще бъде горчива? и до кога на щеш да заповядаш на людете да се върнат от да гонят братята си?
27. И рече Иоав: Жив Бог, ако не би говорил ти, непременно тогаз людете щяха да възлязат в зори, всеки от гонението на брата си.
28. И възтръби Иоав с тръбата, та застанаха всичките люде, и не гонеха вече след Израиля нито се биеха вече.
29. И вървяха Авенир и мъжете му през полето всичката онази нощ, и преминаха Йордан та минаха през всичкия Витрон, и дойдоха в Маханаим.
30. А Иоав се върна от гонението на Авенира; и като събра всичките люде, недоставаха от Давидовите раби деветнадесет мъже и Асаил.
31. Но Давидовите раби поразиха от Вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже които умряха.
32. И дигнаха Асаила та го заровиха в гроба на баща му, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му вървяха цяла нощ и стигнаха в Хеврон около зазоряване.