глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3

Старият Завет

Новият Завет

Софоний 2 Верен (VBG)

1. Изпитайте се и се съберете, народе безсрамен,

2. преди да влезе указът в сила – денят преминава като плява – преди да ви връхлети пламенният гняв на ГОСПОДА, преди да ви връхлети Денят на гнева ГОСПОДЕН.

3. Търсете ГОСПОДА, всички смирени на земята, които вършите правилата Му; търсете правда, търсете смирение – може би ще бъдете скрити в Деня на гнева ГОСПОДЕН.

4. Защото Газа ще бъде оставена и Аскалон – запустен, ще изгонят Азот по пладне и Акарон ще бъде изкоренен.

5. Горко на жителите на морските крайбрежия, на народа на херетците! Словото ГОСПОДНО е против вас, Ханаане! Филистимска земьо, ще те погубя, да няма в теб жител!

6. И морското крайбрежие ще бъде селище с кладенци за овчари и кошари за стада.

7. И крайбрежието ще бъде за остатъка от юдовия дом – на него ще пасат стадата си. В къщите на Аскалон ще се изтягат вечер, защото ГОСПОД, техният Бог, ще ги посети и ще ги върне от плен.

8. Чух хулата на Моав и оскърбленията на синовете на Амон, с които хулеха народа Ми и се големееха против пределите му.

9. Затова, жив съм Аз, заявява ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог – непременно Моав ще стане като Содом и синовете на Амон – като Гомора – място, обрасло с коприва и солници и вечна пустош. Остатъкът от народа Ми ще ги ограби и останката от народа Ми ще ги притежава.

10. Това ще им стане заради високомерието им, защото хулеха народа на ГОСПОДА на Войнствата и се големееха против него.

11. ГОСПОД ще бъде страшен за тях, защото ще умори всичките богове на земята. И всичките острови на народите ще Му се поклонят, всеки от мястото си.

12. И вие, етиопци, ще бъдете пронизани от меча Ми.

13. Той ще простре ръката Си против севера и ще погуби Асур, и ще обърне Ниневия в пустош, в място, безводно като пустинята.

14. И сред нея ще лежат стада, всякакъв вид животни; и пеликанът и таралежът ще нощуват по капителите є, глас ще ехти в прозорците, разруха – в праговете, защото Той я лиши от кедровите изделия.

15. Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си.