7. Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.
8. Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста: Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й; А тя въздиша и се обърна назад.
9. Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си: Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава. Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.
10. Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности; Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й, За които си заповядал да не влязат в твоето събрание.
11. Всичките й люде въздишат и искат хляб: Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им. Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.
12. Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя? Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана, С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.
13. Проводи от горе огън в костите ми и ги облада: Простря примка на нозете ми: Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден.
14. Ръката му стегна хомота на нечестията ми: Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми: Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана.
15. Господ постла всичките ми силни всред мене: Свика събор за да съкруши юношите ми: Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.
16. За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода; Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми: Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.