1. Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица.
2. Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й. От всичките й рачители няма кой да я утешава: Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха.
3. Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство: Седи между езичниците: не намира покой. Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините.
4. Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците: Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест.
5. Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват; Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му: Младенците му отидоха в плен пред врага.
6. И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава: Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище, И безсилни отиват пред гонещия.
7. Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.
8. Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста: Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й; А тя въздиша и се обърна назад.
9. Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си: Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава. Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.
10. Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности; Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й, За които си заповядал да не влязат в твоето събрание.
11. Всичките й люде въздишат и искат хляб: Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им. Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.
12. Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя? Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана, С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.
13. Проводи от горе огън в костите ми и ги облада: Простря примка на нозете ми: Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден.
14. Ръката му стегна хомота на нечестията ми: Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми: Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана.
15. Господ постла всичките ми силни всред мене: Свика събор за да съкруши юношите ми: Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.
16. За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода; Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми: Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.
17. Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена.
18. Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му: Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми: Девиците ми и юношите ми отидоха в плен.
19. Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.
20. Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт.
21. чуха че въздишам, няма кой да ме утеши: Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, зарадваха се че си направил ти това: Ще донесеш деня който си назначил, и те ще станат като мене.
22. Да дойде пред тебе всичката им злина; И направи им както направи на мене заради всичките им съгрешения; Защото много са въздишанията ми, и сърдцето ми чезне.