1. Когато Ефрем с трепет говореше, Той се възвиси в Израил; А когато съгреши заради Ваала, Тогаз умря.
2. А сега следват да съгрешават, И си направаха леяни от среброто си, Идоли според проумяването си, Всички тези дело на художници: Те сами говорят заради тях: человеците които жъртвуват нека целуват телците.
3. За то ще са като утренния облак, И като роса в зори която прехожда, Като прах от плява отвеян с вихрушка от гумно, И като дим из комин.
4. Но аз съм Господ Бог твой от Египетската земя; И другиго Бога освен мен няма да познаеш, Защото няма друг спасител освен мене.
5. Аз съм те гледал в пустинята, В една безводна земя.
6. Според пашата си, така се наситиха: Наситиха се, и надигна се сърдцето им; За то ме забравиха.
7. И аз ще бъда за тях като лъв, Като рис на път ще ги пречаквам:
8. Ще ги срещна като мечка лишена от чадата си, И ще разкъсам булото на сърдцето им, И ги погълна там като лъв: Див звяр ще ги разкъса.
9. Ти си погубил себе си Израилю; Но помощта ти е в мене.
10. А сега де е царят ти? – Та да те спаси във всичките ти градове, - И съдиите ти за които си рекъл: Дай ми цар и началници?
11. Дадох ти цар в яростта си, И махнах го в гнева си.
12. Беззаконието Ефремово е скътано, Грехът му турен в скришница.
13. Болезни на раждаща ще дойдат върх него: Той е син неразумен; Инак не би стоял толкоз време в отвора на ложесната.
14. От ръката адова ще ги спася, От смърт ще ги избавя. Де е, смърте, гибелта ти? Де, аде, погубването ти? Разкаянието ще се крие от очите ми.
15. Ако и да стана той плодоносен между братята си, Но източен вятър ще дойде, Вятърът Господен ще възлезе из пустинята, И изворът му ще оскудее, И ще изсъхне кладенецът му: Той ще грабне съкровището на всичките му избрани съсъди.
16. Самария ще се разори, Защото се подигна против Бога своего: Ще паднат от меч: Младенците им ще се съкрушат, И непраздните им ще се разпорят.