1. Когато Израил бе младенец, тогаз го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
2. Колкото ги викаха, т Толкоз се оттегляха от лицето на тези които ги викаха: Жъртвуваха на Ваалимите, И кадяха на истуканите.
3. Аз още и научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха че ги лекувах.
4. Привлякох ги с человечески въжа, с узи на любов; И аз бях за тях като онези които отнемат хомота от челюстите им, И спокойно ги нахраних.
5. Няма да се върне в Египетската земя, Но Асириецът ще му бъде цар; Защото не рачиха да се обърнат.
6. И меч ще падне върх градовете му, И ще довърши крепките му, и ще ги пояде Заради намеренията им.
7. И людете ми са разположени към отстъпление против мене: Ако и да се повикаха към Вишнаго, Но никой го не възвиси.
8. Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те туря като Севоим? Сърдцето ми се обърна вътре в мене, Милосердието ми се повдигна.
9. Не ща да извърша пламнуването на яростта си, Не ща да се върна за изтребление на Ефрема; Защото аз съм Бог, а не человек, Свет всред тебе; И не ща да вляза с ярост.
10. Вслед Господа ще ходят: Като лъв ще рикае: Когато рикне, Тогаз ще поспешат чадата от запад,
11. Ще поспешат от Египет като птица, И от земята на Асирия като гълъб; И ще ги поставя пак в къщите им, говори Господ.
12. Ефрем ме обиколи с лъжи, И Израилевий дом с лъст; Но Юда още има власт с Бога, И е верен със светиите.