1. Като лекувах Израиля, Откри се тогаз беззаконието на Ефрема И злината на Самария; Защото сториха лъжа; И крадецът влази, Разбойническата чета обира извън.
2. И те не мислят в сърдцето си че помня всичкото им беззаконие: Сега ги обиколиха деянията им: Пред лицето ми станаха.
3. Със злината си развеселиха царя, И с лъжите си началниците.
4. Всичките са прелюбодеи, - Като пещ нажежена от хлебар Който, като замеси тестото, престава да я пали, доде възкисне.
5. В деня на нашия цар Началниците се разболяха от пламенението на виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6. Защото в коварствата си Представят сърдцето си като пещ: Хлебарят им спи всичката нощ, А в зората гори като огън пламенеещ.
7. Всичките тези се нагорещиха като пещ, И поядоха съдиите си: Всичките им царе паднаха: Няма между тях кой да ме призива.
8. Ефрем, той се смеси с народите: Ефрем е като пита необърната.
9. чужденци поядоха силата му, а той не познава; И бели косми му поникнаха тук там; а той не познава.
10. И гордостта на Израиля се смирява пред лицето му; И не се обръщат към Господа Бога своего, Нито го потърсиха за всичко това.
11. И Ефрем е като глупав гълъб който няма разум: Призиват Египет, отиват в Асирия.
12. Когато отидат, ще разпростра връх тях мрежата си, Ще ги снема като птиците въздушни, Ще ги накажа както се проповяда в събранието им.
13. Горко им! защото побегнаха от мене: Погибел тям, защото отстъпиха от мене: Като ги изкупих аз, те говориха лъжи против мене;
14. И не ме призваха от сърдце Когато лелекаха на одровете си: Събират се за жито и вино, И се подигат против мене.
15. И аз ги наказах като укрепих мишците им; А те мислеха лукавство в мене.
16. Връщат се не при Вишнаго: Станаха като неверен лък: Началниците им ще паднат от нож Заради дързостта на езика си: То ще е поношението им в Египетската земя.