1. Пази ногата си когато отиваш в дома Божий, И приближи повече да слушаш Нежели да приносиш жъртва на безумни, Които не знаят че струват зло.
2. Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко;
3. Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията, А гласът на безумния в множеството на думите.
4. Когато обречеш обричане Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благодарение от безумните: Изпълни което си обрекъл.
5. По-добре да се не обречеш Нежели да се обречеш и да не изпълниш.
6. Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти, И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне: Защо да се разгневи Бог на гласа ти И да погуби делото на ръцете ти?
7. Защото в множеството на сънищата И в множеството на думите има суети; А ти се бой от Бога
8. Ако видиш насилие на сиромаха, И разграбване на съдбата и на правдата в областта, Да се не почудиш за това нещо; Защото над високия по-висок надзирава, И над тях има най-висок.
9. Земята е полезна на всичките; И сам царят се служи от нивите.
10. Който обича среброто, не ще да се насити със сребро, Нито с доходи който обича изобилие. И то е суета.
11. Когато се умножава благото, Умножават се и онези които го ядат; И коя е ползата на притежателите му Освен да го гледат с очите си?
12. Сънят на оногоз който работи е сладък, Или малко ял, или много; А насищението на богатия не го оставя да спи.
13. Има тежко зло което видях под слънцето: Богатство съхранявано от притежателя му за негова си повреда;
14. И онова богатство се изгубва от зъл случай; И той ражда син, а няма нищо в ръката му.
15. Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще се върне, ще отиде както е дошел; И няма да вземе нищо от труда си За да занесе с ръката си.
16. И това е още тежко зло, - Както е дошел, така да иде, И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17. Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И в много печал, и болест, и мъки.
18. Ето що видях аз добро: Прилично е да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд В който се труди под слънцето, Според числото на дните на живота си Колкото му е дал Бог;
19. И на когото человека е дал Бог богатство и имот, Дал му е и власт да яде от тях, И да взима дела си, и да се весели в труда си: То е дар Божий.
20. Понеже няма да помни много дните на живота си; Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.