глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12

Старият Завет

Новият Завет

Еклесиаст 8 Цариградски (BG1871)

1. Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му, И жестокостта на лицето му се променява.

2. Аз казвам да пазиш заповедта на царя, А най-вече заради клетвата Богу.

3. Не бързай да бягаш от присъствието му: Не постоянствувай в лоша работа: Защото всичко каквото ще, направя.

4. В думата на царя има власт; И кой ще му рече: Що правиш?

5. Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърдцето на мъдрия познава времето и сгодата.

6. Защото всяко нещо има време и сгода; Понеже окаянството на человека е много върх него;

7. Защото не знае какво ще се случи; Понеже кой може да му обади как ще стане?

8. Няма человек който да има власт над духа та да възбранява духа, Нито да има власт над деня на смъртта. И в този бой пущане няма; И нечестието не ще избави тези които го имат.

9. Всичко това видях, и турих ума си Във всеко дело което става под слънцето: Има време в което человек властвува над человека за своя повреда.

10. И така видех нечестивите погребени, Които дойдоха и отидоха от светото место, И се забравиха в града дето бяха така сторили. И то суета.

11. Понеже решението против лукавото дело не се свърши скоро, Затова сърдцето на человеческите синове е всичко вдадено да струва зло.

12. Ако и струва грешникът зло сто пъти и дългоденствува, Но аз зная пак че ще бъде добро на онези които се боят от Бога, Които се боят от лицето му.

13. А на нечестивия не ще е добре, И няма да се продължат дните му Които преминават като сянка; Защото не се бои от лицето Божие

14. Има суета която се случва на земята, че има праведни на които се случава според делата на нечестивите, И има нечестиви на които се случава според делата на праведните. Рекох че и то е суета.

15. За то аз похвалих веселието; Защото за человека нема по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели; И то ще му остане от труда му В дните на живота му които му е Бог дал под слънцето.

16. Като дадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето което ставаше по земята, (Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,)

17. Тогаз видях всичкото Божие дело, че человек на може да намери делото което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди человек и да търси, Известно няма да намери; А още, и мъдрий ако рече да познае, Не може намери.