1. Има зло което видях под слънцето, И го има много между человеците:
2. человек комуто Бог дава богатство, и имот, и слава, Що душата му се не лишава от всичко що би пожелал; Но Бог му не дава власт да яде от тях, Но ги яде чужденец. То е суета и зла болест.
3. Ако роди человек сто чада, И живее много години, Щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И не е приел и погребване, Думам че извергът е по-добър от него;
4. Защото е дошел в суета, и отхожда в тъмнина, И името му ще се покрие с тъмнина;
5. И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз.
6. И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място?
7. Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8. Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите?
9. По-добро е гледането с очи Нежели скитането със желание. И то суета и угнетение на духа.
10. Което е станало взело си е вече името, И познато е че то е человек; И той не може да се съди с по-крепкия си.
11. Понеже има много неща, които умножават суетата, Каква полза на человека?
12. Защото кой знае що е добро за человека В живота, въ всичките дни на живота на суетата му Който прехожда като сянка? Понеже кой ще извести человеку Що ще бъде след него под слънцето?