1. А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха земята Язир и Галаадската земя, и, ето, мястото беше място за добитък,
2. Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха та казаха Моисею, и Елеазару свещенику, и на князовете на събранието и рекоха:
3. Атарот, и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севама, и Нево, и Веон,
4. земята която порази Господ пред събранието на Израиля, земя е за добитък; а слугите ти имат добитък;
5. за това, рекоха, ако сме намерили благодат пред тебе, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание: не ни превождай през Йордан.
6. А Мойсей рече на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Братята ви ще идат на бой, а вий тук ли ще седите?
7. И защо разслабяте сърдцето на Израилевите синове да не преминат в земята която им даде Господ?
8. Така сториха отците ви когато ги проводих от Кадис-варни за да видят земята;
9. и възлязоха до долината Есхол, и, като видяха земята, разслабиха сърдцето на Израилевите синове да не влязат в земята която им даде Господ;
10. и разпали се гневът Господен в онзи ден, и закле се и каза:
11. Онези мъже които възлязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да видят земята за която се клех на Авраама, Исаака, и Якова, защото не ме последваха напълно,
12. освен Халева сина на Иефония Кенезов, и Исуса сина Навиева, защото те напълно последваха Господа.
13. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и направи ги да се скитат в пустинята четиридесет години, доде се довърши всичкий онзи род който беше сторил зло пред Господа.
14. И, ето, повдигнахте с евместо отците си, вие род на грешни человеци, за да разпалите повече пламика на гнева Господен върх Израиля.
15. Понеже ако се върнете от него, пак ще ги остави още еднаж в пустинята; и ще станете причина да погинат всичките тия люде.
16. А те пристъпиха при него и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;