1. И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2. И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4. Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6. И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7. Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8. И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.
9. И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10. Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.
11. И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12. Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13. След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,
14. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15. и да имат власт да изгонват бесове.
16. <Определи:> Симона, на когото даде името Петър;
17. и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,
18. и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19. и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20. И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21. А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22. И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23. Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24. Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25. И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26. И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27. Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28. Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29. но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30. <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.
31. Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.
32. А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?
34. И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35. Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.