1. И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4. защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6. А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7. и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9. И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11. А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12. И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
15. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20. И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35. Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.