1. И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2. И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3. А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4. Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5. Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.
6. Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
7. А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8. И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9. Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10. Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11. От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
12. И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13. Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14. И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15. Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
16. И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17. Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18. След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19. Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20. Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21. Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22. И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23. Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
24. Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
25. Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26. А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
27. Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28. А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29. Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31. А ето втората подобна на нея <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;
33. и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34. Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35. И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
36. Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37. Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38. И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,
39. и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40. тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41. И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43. И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44. защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.