1. През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:
2. Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3. и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5. И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,
7. Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.
9. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13. И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.
14. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18. Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?
19. Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.
20. И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21. И каза им: Не разбирате ли още?
22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.
25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26. И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, нито казвай това някому в селото.
27. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28. А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29. Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30. И заръча им никому да не казват за Него.
31. И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32. И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.
33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34. И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.
35. Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37. Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38. Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.