1. След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.
2. А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3. И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
4. Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5. защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6. А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7. затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
9. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10. И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11. А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.
16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17. И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18. И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19. И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20. И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21. И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22. Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23. И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24. А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.
25. Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26. Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27. Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".
28. Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29. (И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30. А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31. А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?
32. Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.
33. Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35. Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36. И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37. И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
38. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40. А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41. Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
42. И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43. В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44. И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45. Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46. Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
48. И рече й: Прощават ти се греховете.
49. И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
50. И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.