глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 20 Ревизиран (BG1940)

1. И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

2. Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

3. И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

4. Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

5. А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

6. Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

7. И отговориха, че не знаят от къде <беше>.

8. Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

9. И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10. И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16. Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17. А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18. Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19. И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20. И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22. право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23. А Той разбра лукавството им, и рече им:

24. Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И в отговор казаха: Кесарев.

25. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26. И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

27. Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28. Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

29. А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30. И вторият и третият я взеха;

31. така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32. А после умря и жената.

33. И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

34. А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35. а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

36. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

37. А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38. Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39. А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40. Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41. И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42. Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

43. Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44. И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

45. И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46. Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47. които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.