1. И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,
2. и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,
3. И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4. И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5. Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6. А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7. Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9. А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.
10. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11. Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.
12. А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13. <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15. А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16. И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17. Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.
18. Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19. И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20. И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21. А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22. А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23. А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25. И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?
26. И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.
27. И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.
29. Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.
32. А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34. А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36. И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.
37. И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:
39. Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.
40. А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42. защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44. се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.
45. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?
46. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.
47. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49. Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.
56. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.