1. Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.
2. И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.
3. А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.
4. И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.
6. А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7. И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.
8. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9. И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.
10. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.
13. Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14. Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15. Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.
16. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17. А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник.
18. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21. А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!
22. А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23. Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24. И Пилат реши да изпълни искането им:
25. пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.
26. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29. защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32. И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.
33. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.
35. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37. Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41. И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45. като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.
48. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50. И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51. който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -
52. той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54. И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.