1. Знаем, че когато тялото ни – палатката, в която живеем тук на земята – бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил.
2. И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния.
3. Като сме облечени с него, няма да бъдем голи.
4. Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота.
5. Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.
6. Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа,
7. тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме.
8. Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа.