26. Спомнете си какво стори Той с Авраам, как подлагаше на изпитание Исаак и какво се случи на Яков в сирийска Месопотамия, когато пасеше овците на Лаван, брат на майка му.
27. И както тях пречистваше с огън, за да изпита сърцата им, така и нас Господ не наказва, а ни вразумява с изпитания, когато се стремим да сме близо до Него.“
28. Тогава Озия се обърна към нея: „Всичко, което ти каза, го каза от добро сърце и никой няма да възрази на думите ти.
29. И не от днес е известна твоята мъдрост. Целият народ знае колко си разумна и добросърдечна от невръстно детство.
30. Но този народ, измъчен от жажда, ни принуди да постъпим така, както им обещахме, и да дадем клетва, която няма да престъпим.
31. Затова, помоли се за нас, тъй като си благочестива жена, и Господ ще изпрати дъжд, за да се напълнят нашите водохранилища и вече жаждата няма да ни мъчи.“
32. А Юдит им отговори: „Послушайте ме и аз ще извърша дело, за което ще се предава от потомците на нашия народ от поколение на поколение.
33. Застанете тази нощ при портите на града. Тогава аз ще изляза с моята слугиня и преди да са изтекли дните, след които се заклехте да предадете града на враговете ни, Господ ще избави Израил чрез моята ръка.
34. А за намерението ми не ме разпитвайте! Няма да ви кажа нищо, докато не го изпълня.“
35. Тогава Озия и старейшините на града се обърнаха към нея с думите: „Върви в мир! Нека Господ Бог те води и да накаже враговете ни!“
36. След това напуснаха нейната шатра и се върнаха по местата си.