18. Защото в потеклото ни не е имало, няма и днес нито племе, нито род, нито област, нито град, които да се кланят на ръкотворни богове, както беше в миналото,
19. заради което предците ни бяха предадени на меч и ограбване и претърпяха тежко поражение от нашите врагове.
20. Но ние не знаем друг Бог освен Него. Затова се надяваме, че Той няма да презре нито нас, нито някого от народа ни.
21. Защото, ако бъде завладян градът ни, ще падне цяла Юдея, светините ни ще бъдат разграбени и Бог ще поиска сметка от нас за оскверняването им.
22. Той ще накаже нас за избиването на нашите братя, за попадналите в плен и за опустошаването на страната, която ни е завещал. Поробени от езичниците, ще търпим унижение и позор от господарите си.
23. И нашето робство няма да бъде за добро, защото Господ, нашият Бог, ще го превърне в безчестие.
24. Затова, братя, нека покажем на събратята си, че от нас зависи техният живот и върху нас се крепят светините, храмът и жертвеникът.
25. При все това нека благодарим на Господа, нашия Бог, че изпитва нас така, както нашите предци.
26. Спомнете си какво стори Той с Авраам, как подлагаше на изпитание Исаак и какво се случи на Яков в сирийска Месопотамия, когато пасеше овците на Лаван, брат на майка му.
27. И както тях пречистваше с огън, за да изпита сърцата им, така и нас Господ не наказва, а ни вразумява с изпитания, когато се стремим да сме близо до Него.“
28. Тогава Озия се обърна към нея: „Всичко, което ти каза, го каза от добро сърце и никой няма да възрази на думите ти.
29. И не от днес е известна твоята мъдрост. Целият народ знае колко си разумна и добросърдечна от невръстно детство.
30. Но този народ, измъчен от жажда, ни принуди да постъпим така, както им обещахме, и да дадем клетва, която няма да престъпим.
31. Затова, помоли се за нас, тъй като си благочестива жена, и Господ ще изпрати дъжд, за да се напълнят нашите водохранилища и вече жаждата няма да ни мъчи.“
32. А Юдит им отговори: „Послушайте ме и аз ще извърша дело, за което ще се предава от потомците на нашия народ от поколение на поколение.
33. Застанете тази нощ при портите на града. Тогава аз ще изляза с моята слугиня и преди да са изтекли дните, след които се заклехте да предадете града на враговете ни, Господ ще избави Израил чрез моята ръка.