7. А сега моите роби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в някой от градовете край проходите.
8. И ще живееш дотогава, докато бъдеш унищожен заедно с тях.
9. Ако пък таиш в сърцето си надежда, че те няма да бъдат победени, защо лицето ти посърна? Аз казах и нито една моя дума няма да остане неизпълнена!“
10. След това Олоферн заповяда на слугите си, които се намираха в шатрата му, да заловят Ахиор, да го отведат във Ветилуя и да го предадат в ръцете на израилтяните.
11. Слугите му го хванаха, изведоха го от стана насред полето и поеха към планинската страна. Така достигнаха до изворите, които се намираха под Ветилуя.
12. Но щом жителите на града, разположен в най-горната част на планината, ги съзряха, грабнаха оръжието, излязоха по височините на града и въоръжени с прашки, бранеха прохода, като хвърляха камъни върху тях.
13. Тогава те се промъкнаха до планинския склон, вързаха Ахиор и го оставиха захвърлен в подножието на планината. След това се завърнаха при своя господар.
14. А когато израилтяните слязоха от своя град, намериха го и като го развързаха, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските управители.
15. През онези дни това бяха Озия, син на Миха, от Симеоновото племе, Хаврий, син на Готониил, и Хармий, син на Мелхиил.
16. Те свикаха всички старейшини от града; на събранието се стекоха и всички от младите, както и жените. Тогава изправиха Ахиор пред целия този народ и Озия го разпита за случилото се.
17. В отговор той им предаде какво се е обсъждало на военния съвет при Олоферн, всички думи, изречени от него пред асирийските военачалници, и високомерните слова на Олоферн против народа на Израил.
18. Тогава множеството се хвърли на земята и отправи молитва към Бога: