14. Юдит му отговори: „Коя съм аз, та да противореча на своя господар? Ще сторя незабавно всичко, което е угодно на него, и това ще е радост за мене до деня на смъртта ми.“
15. Тя стана и се премени с празничната си дреха и с всичките си женски накити. А слугинята ѝ отиде и постла за нея на земята пред Олоферн килими, които бе получила от Вагой за ежедневна употреба, за да яде възлегнала на тях.
16. След това Юдит отиде и седна на трапезата. При вида ѝ сърцето на Олоферн трепна и вълнение обзе душата му. У него пламна желание да я притежава, защото още от деня, когато я видя, той търсеше случай да я прелъсти.
17. Олоферн се обърна към нея: „Пий и се весели заедно с нас!“
18. А Юдит отвърна: „Ще пия, господарю, защото през целия си живот не съм се радвала на такава почит, както днес.“
19. И тя взе, яде и пи пред него онова, което слугинята ѝ бе приготвила.
20. А Олоферн, от радост по нея, изпи толкова вино, колкото не бе пил никога през живота си.