11. Но тъкмо сега моят господар няма да се завърне с неосъществени намерения, а тях ще ги сполети смърт, защото грехът да вършат непозволени неща ги е обладал. С това обаче ще предизвикат гнева на своя Бог.
12. Ето, откакто им свърши храната и всичката им вода се изчерпи, те решиха да посегнат на добитъка си и възнамеряват да се хранят с всичко, което Бог строго им е забранил в Закона Си да употребяват за храна.
13. Решиха да използват дори и първите плодове и десятъка от виното и дървеното масло, които след освещаване се пазят за свещениците при храма на нашия Бог в Йерусалим, след като не е позволено на никого от народа и с ръце да ги докосне.
14. Те изпратиха пратеници в Йерусалим, за да им донесат разрешение за това от събранието на старейшините, тъй като и тамошните жители бяха постъпили така.
15. И щом им дойде известие и те извършат това, в същия ден ще бъдат предадени на тебе, за да ги погубиш.
16. Ето защо аз, твоята слугиня, като узнах всичко това, побягнах от тях и Бог ме прати да извърша заедно с тебе такива дела, на които всички по земята ще се дивят, когато чуят за тях,
17. понеже твоята слугиня е благочестива и денем и нощем служи на Небесния Бог. Сега, господарю мой, аз ще остана при тебе, само че слугинята ти ще излиза нощем в долината да се моли на Бога и Той ще ми открие кога те ще извършат тези грехове.
18. Тогава ще дойда при тебе и ще ти известя. А ти ще излезеш с цялата си войска и никой от тях няма да може да ти противостои.
19. Аз ще те преведа през Юдея, докато стигнем до Йерусалим, и ще поставя твоя трон там, насред града. А ти ще ги погнеш като овце без пастир, та и куче да не се разлае срещу тебе. Всичко това ми откри Бог и ме изпрати да ти известя.“
20. Думите ѝ се понравиха на Олоферн и на цялата му свита. Те се чудеха на нейната мъдрост и казваха:
21. „От единия до другия край на света няма друга жена с толкова хубост и разум!“