1. А Олоферн ѝ рече: „Бъди смела, жено, и недей да таиш страх в сърцето си! Защото аз не съм сторил зло на никого, който доброволно е решил да служи на Навуходоносор, царя на цялата земя.
2. И сега не бих вдигнал копието си срещу твоя народ, който населява планинската страна, ако не ме бяха предизвикали. Но те сами са си виновни за това.
3. Но все пак ми кажи защо побягна от тях и дойде при нас. Тук ти ще намериш спасение и не бива да се страхуваш за живота си нито тази нощ, нито занапред!
4. И никой няма да те наскърби, но всеки ще ти прави добро, както е прието да се отнасят към слугите на моя господар, цар Навуходоносор.“
5. Юдит му отговори: „Позволи на твоята слугиня да говори пред тебе и приеми благосклонно думите ѝ. Аз няма да изрека лъжа пред моя господар тази нощ.
6. И ако последваш съвета на слугинята си, Бог ще доведе докрай твоето дело и намеренията на моя господар няма да пропаднат.
7. Кълна се в благоденствието на Навуходоносор, царя на цялата земя! Кълна се и в мощта на онзи, който те изпрати, за да наложиш ред сред всички живи същества! Чрез твоята сила не само хората ще са му подвластни, но и дивите зверове, добитъкът и птиците ще живеят под властта на Навуходоносор и на целия му дом.
8. Защото ние сме слушали за твоята мъдрост и съобразителност. Навред по света се знае, че ти си най-способният в цялото царство, надарен със знания и удивителни военни умения.
9. А относно речта, която Ахиор е произнесъл пред твоя военен съвет, ние научихме какво е говорил, защото мъжете на Ветилуя го оставиха жив и той им съобщи всичко, което е казал пред тебе.
10. Затова, владетелю и господарю, не оставяй без внимание неговите думи, а ги съхрани в сърцето си, защото това е истина! Народът ни не може да бъде наказан, нито меч има сила срещу него, ако те не са съгрешили пред своя Бог.