25. А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,
26. летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.
27. Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,
28. то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.
29. Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?
30. Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,
31. и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.
32. Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33. О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.
34. Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва –
35. тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.