15. На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.
16. Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,
17. Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,
18. не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.
19. Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове?
20. Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.
21. Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.
22. Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.
23. Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.
24. Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?
25. А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,
26. летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.
27. Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,