7. Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.
8. Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.
9. Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,
10. няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11. Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?
13. Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,
14. Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.