11. Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?
13. Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,
14. Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.
15. Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми.
16. Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване.