1. Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник?
2. Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си.
3. Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени.
4. Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори.
5. Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
6. Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.
7. Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.
8. Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.
9. Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,
10. няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11. Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?
13. Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,