17. Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.
18. Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.
19. За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза.
20. Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.
21. Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.
22. Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.
23. Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.
24. След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.
25. На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.
26. На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“