4. Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.
5. Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
6. Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.
7. Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“
8. Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.
9. Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.
10. Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
11. Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.
12. С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.
13. Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“
14. Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.
15. Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.