15. Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.
16. Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?
17. Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,
18. понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.
19. Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.
20. Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.
21. Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,
22. защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“