32. Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33. Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,
34. понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.
36. Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.