2. За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
3. От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
4. късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
5. Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
6. за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.
7. Викат между храстите, врат се под трънаците –
8. подли и безименни човеци, измет на земята.
9. На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
11. Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.
12. Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,
13. а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.
14. Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.
15. Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
16. И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.
17. Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18. С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.