18. С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19. Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23. Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24. Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
25. Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26. Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.
27. Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.
28. Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.
29. Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.
30. Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.
31. Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“