15. Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
16. И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.
17. Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18. С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19. Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23. Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24. Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
25. Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?