1. „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.
2. За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
3. От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
4. късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
5. Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
6. за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.
7. Викат между храстите, врат се под трънаците –
8. подли и безименни човеци, измет на земята.
9. На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
11. Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.