4. когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;
5. когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;
6. когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!
7. Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,
8. видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,
9. князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,
10. гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.
11. Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,
12. защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.
13. Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.
14. Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.