16. баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.
17. На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.
18. Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19. коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,
20. славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“
21. Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет
22. След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.
23. Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24. Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.
25. Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“