11. Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,
12. защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.
13. Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.
14. Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.
15. Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,
16. баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.
17. На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.
18. Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19. коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,
20. славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“