8. Свещениците ви не питаха: „Къде е Господ?“ А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат.
9. Затова ще се съдя пак с вас – казва Господ, – ще се съдя със синовете на синовете ви.
10. Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало!
11. Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества.
12. Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх – казва Господ, –
13. защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.
14. Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава?
15. Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени.
16. Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха.
17. Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята?
18. А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли?
19. Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.
20. Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.
21. А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза?
22. Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ – казва Господ Бог.
23. Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!
24. Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.
25. Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“
26. Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,