1. След това Господ ми каза:
2. „Иди и възвести на Йерусалим да чуе йерусалимският народ: Така казва Господ: „Помня твоята вярност в младостта ти, любовта ти, когато беше невеста, когато Ме последва в пустинята, в незасята земя.
3. Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие“ – казва Господ.
4. Чуйте словото Господне, доме на Яков и всички родове на Израилевия дом!
5. Така казва Господ: „Каква неправда намериха предците ви у Мене, та се отдалечиха от Мене и тръгнаха след лъжебоговете, и се превърнаха в нищо.
6. И не питаха: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?“
7. Но ви въведох в плодородна земя, да се храните с нейните плодове и с благата ѝ, а като влязохте там, осквернихте Моята земя и наследството Ми превърнахте в мерзост.
8. Свещениците ви не питаха: „Къде е Господ?“ А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат.
9. Затова ще се съдя пак с вас – казва Господ, – ще се съдя със синовете на синовете ви.
10. Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало!
11. Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества.
12. Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх – казва Господ, –
13. защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.
14. Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава?
15. Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени.
16. Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха.
17. Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята?
18. А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли?
19. Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.
20. Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.
21. А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза?
22. Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ – казва Господ Бог.
23. Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!
24. Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.
25. Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“
26. Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,
27. които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“
28. Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти.
29. Защо спорите с Мене? Всички вие грешахте спрямо Мене – казва Господ.
30. Напразно поразявах децата ви – те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв.“
31. О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“
32. Забравя ли девойка накита си, невеста – украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.
33. Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си.
34. Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това
35. казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“
36. Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.
37. Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“